Титос Патрикиос – поезия
Пейзаж, 3
Вглеждайки се отблизо в тревите
откриваш все нови насекоми,
от самотата на природата
внезапно попадаш в навалицата
на картина от Йеронимус Бош.
превод от гръцки: Здравка Михайлова
Цветове
Смъртта и скърбящите роднини
се рисуват винаги облечени в черно,
напротив – умрелите, призраците –
се появяват винаги в бяло.
Ние, живите, имаме нужда
от голяма консумация на цветове.
Превод от гръцки: Здравка Михайлова
Айсберги
Срещаме се като айсберги,
не защото вече сме се вледенили,
а защото сравнено с онова, което показваме,
крием безкрайно повече
под водната повърхност.
Превод от гръцки: Здравка Михайлова
Госпожата в синьо
Когато свежда очи
изглежда с десет години по-стара.
Брадичката изчезва.
Бузите увисват изпразнени,
челото се разширява сякаш маска
косите изглеждат оредели,
веждите подчертани с молив.
Когато вдига очи,
веднага се подмладява с девет години,
всичко се осветява от светлината
на една завръщаща се младост,
угасва всяко несъвършенство.
Между едно движение на очите
е изчезнала цяла година.
Превод : Здравка Михайлова
Прогностично
Защо говоря повече за минало,
предимно далечно, отколкото за бъдеще,
както говорех до завчера?
Може би защото, колкото повече нараства, моето
минало
сега ми предоставя значителни шансове
наред с лукса да ги подминавам
или с илюзията, че това се случва.
Може би защото бъдещето, след като повярвах в него
идващо светло по пътища,
които му бяхме предначертали,
го видях и аз да губи блясъка си,
а после отново да изглежда сякаш бляскаво,
но различно от старите предвиждания.
Не, говоря повече за минало,
защото се отегчих да си играя с бъдещето,
като на конни надбягвания на хиподрума,
следвайки сигурни прогнози,
които дори някога да се сбъднат,
няма да съм сварил да направя облога си.
САЙТ ЗА СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА 