Конфуций
Кун Фу-дзъ, учителят Кун (Конфуций е латинизирана форма на името) e основателят на традицията, обозначавана от китайците като жу дзя (школа на книжовниците). Роден е през 551 г. пр. Хр. в княжеството Лу (в днешната провинция Шантун) и произхожда от знатен род. Известно време е съветник на управника (ван) на княжеството. На 30-годишна възраст се оттегля от чиновническата дейност и се отдава на учителство. В продължение на 14 години живее като изгнаник в чужди земи. Дълго търси идеален управник, който да следва образеца, завещан от управниците на някогашните княжества Ин и Джоу. Сам той счита за своя мисия възстановяването на древните принципи на съвместен живот, на норми на управление и ритуалност в името на хармонията на Поднебесната. Реформира местни вярвания в духове, възвръща древното почитание на Небето.
Древността е за него живият и живителен източник на свързаността на Небе и Земя, от нея идва установен ред, ритуал (ли), ето защо е важно този ритуал да се спазва. Конфуций основава и училище, образованието е според него особено важно, защото невежеството е причината за безредията в Поднебесната и за проявите на зло.
В конфуцианско училище
В своето странстване е следван неотменно от учениците си, които, както се смята, наброяват близо три хиляди. Умира през 489 г. пр. Хр. При Ханската династия става предмет на религиозно почитание като „съвършен мъдрец“, „владика без трон“; повсеместно се издигат храмове в негова чест, принасят му се жертви, вярващите се обръщат към него с молитви.
Молитва към Конфуций
Храмът на Конфуций в Куфу, провинция Шандун
Религиозен ритуал в чест на Конфуций
САЙТ ЗА СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА 