„Мистерии“ от Кнут Хамсун
„Мистерии“ от Кнут Хамсън
Превод от норвежки: Вера Ганчева
На 24 февруари 2010, сряда, 18 часа,
Social Jazz Club, Столична библиотека
пл. „Славейков“ 4
ще се проведе представяне на книгата.
С участието на актьора Николай Сотиров, Норвежкото посолство, проф. Вера Ганчева и проф. Симеон Хаджикосев.
Съорганизатор: посолството на Кралство Норвегия в София
ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА
Една странна любов, озарена от лъчите на незалязващото юнско слънце и от предчувствието за трагична развръзка
За пръв път у нас излиза в превод от норвежки език знаменитото произведение на Кнут Хамсун „Мистерии” (1892), считано от критиката не само в скандинавските страни за първия модерен роман в европейската литература. Основания за подобно определение дават свободната структура на творбата, пространните вътрешни монолози на нейния централен персонаж, глъбинният психологизъм при обрисуване на героите, богатите асоциации и внушения, преплетени майсторски от Хамсун в сложната му тъкан. Въздействието си романът дължи и на северната екзотика, която нюансира и допълва сюжета: белите нощи, мистичната роля на природата и особено на гората и морето, краткотрайното лято, отлитащо като несбъдната мечта, неспирната игра на светлини и сенки, подсилваща въображението и желанието да й се отдадеш изцяло… За главния герой в романа тази игра започва като забавление, а завършва с трагедия. Ексцентрична личност с несъмнен творчески заряд, Нагел попада в крайбрежен норвежки градец. Той се заема да изследва неговите обитатели и тайни, едновременно шокирайки и очаровайки околните с причудливите си истории и изблици на странни хрумвания и настроения. Самият Хамсун го характеризира като „психопат и гений”, а в неговия образ редица литературни критици виждат и първия аутсайдер в европейската литература – личност, изолирана не само от обществото, от другите, а и от себе си.
Кнут Хамсун (1859-1952) е голям норвежки писател и един от най-ярките представители на скандинавската литература. Израснал в бедност, принуден да изкарва прехраната си с тежък труд, той от най-ранна младост се насочва към писателското поприще с убеждението, че е предопределен за него. След няколко не съвсем сполучливи опита в областта на художествената проза заминава на гурбет в Америка (1882-1884, 1886-1888), откъдето се завръща, изпълнен с неприязън спрямо култа към парите и материалното преуспяване, към технизирането на културата, повърхностността и едностранчивостта, причинявани от невротизиращата динамика на всекидневието там. По-късно пътува из Русия, Кавказ, Турция и Близкия изток. Хамсун създава внушителна по обем продукция с неоспорими художествени достойнства: 25 романа, разкази, пътеписи, стихотворения, драматически творби, есеистични, публицистични и литературно-критически текстове. Удостоен е с Нобелова награда за литература за романа си „Благодатта на земята“ (1920).
През 2009 г. целият свят отбеляза по подобаващ начин 150-годишнината от неговото рождение.
„Философ и поет на интимното, Хамсун показва как природата разкрива тайните ни истини, онова, което е скрито дълбоко вътре в нас, придавайки им облик, изваждайки ги навън, на показ.”
Пол Морел
Нагел от „Мистерии” няма онези запаси от сили и жизненост, от които да черпи, изправен срещу голямата пустота. Този роман поставя дилема, централна в повечето произведения на Хамсун, а именно, че въпреки въздействието на обществото и ценностите му върху човека, деформиращи го до степен, в която става съвсем неузнаваем – като Минута, той пак не е в състояние да живее извън него”.
Р. Дж. Попъруел
Първата глава от романа на Кнут Хамсун „Мистерии“ е публикувана в
САЙТ ЗА СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА 