Саади – поет и философ/ мисли

Posted by peniashkiplashkoff on 03.02.2010 · Вашият коментар 


Саади – (ок. 1184 — ок. 1283), истинско име Муслихидин Абу Мохамед Абдаллах ибн Мушрифадин, е ирански поет и философ.

  • „Никой не хвърля камъни по дърво, което не ражда плодове.“
  • „Да се мисли, че безсилният враг не може да навреди е все едно да се мисли, че искрата не може да предизвика пожар.“
  • „Нека този, който не иска да помогне на падналия, да се бои сам да не падне, защото когато това стане, никой няма да му подаде ръка.“
  • „Укорът на учителя е по-добър, отколкото нежността на бащата.“
  • „Магарето поклонило се в Мека, все пак си остава магаре.“
  • „Не може спокойствие в почивката да намери, който е оставил приятеля в трудния път.“
  • „По-добре за млада жена стрела отстрани, отколкото старец.“
  • „Този, който сее зло, жъне разкаяние.“
  • „Говори с хората в съответствие с техния разум.“
  • „Понеже ти си сит, хлябът ечемичен не ти се нрави, но лошото за теб – за мен е славен пай.“
  • „Този,който има знания, но не ги прилага, прилича на човек който разорявала нива, но не хвърля в нея семена.“

Публикувано в ИРАНСКА ЛИТЕРАТУРА, МИСЛИ, ФИЛОСОФИЯ · Tagged with

Вашият коментар