Модернизмът в началото на 20 век

Posted by peniashkiplashkoff on 31.01.2010 · Вашият коментар

В началото на ХХ век се създадоха сериозни промени в ежедневието на хората в градовете. The recent inventions of the automobile, airplane, and telephone shrank distances around the world and sped up the pace of life. Последните открития на автомобил, самолет, и телефон свит разстояния целия свят и да ускори темпото на живот. Freud’s theory of the unconscious and infantile sexuality radically altered the popular understanding of the mind and identity, and the late-nineteenth-century thinkers Karl Marx and Friedrich Nietzsche in different ways undermined traditional notions of truth, certainty, and morality. Теорията на Фройд за несъзнаваното и инфантилната сексуалност променят из основи популярни разбиране на ума и идентичност, и края на деветнадесети век-мислители Карл Маркс и Фридрих Ницше по различен начин подкопава традиционните представи за истина, сигурност и морал. Theoretical science, meanwhile, was rapidly shifting from two-hundred-year-old Newtonian models to Einstein’s theory of relativity and finally to quantum mechanics. Теоретична наука, междувременно, бързо се измества от двеста-годишният Нютон модели на теорията на Айнщайн за относителността и накрая на квантовата механика.
Поне отчасти в отговор на това ускорение на живот и мислене, вълна от агресивни опитни движения, понякога наричат “модерните”, защото съсредоточаването им върху радикални иновации, из цяла Европа. In Paris, the Spanish expatriate painter Pablo Picasso and the Frenchman Georges Braque developed cubism, a style of painting that abandoned realism and traditional perspective to fragment space and explode form. В Париж, изгнаник испански художник Пабло Пикасо и французинът Жорж Брак кубизъм разработени, стил на рисуване, че изоставени реализъм и традиционна гледна точка на фрагмент пространство и се взривят форма. In Italy, the spokesperson for futurism, FT Marinetti, led an artistic movement that touched on everything from painting to poetry to cooking and encouraged an escape from the past into the rapid, energetic, mechanical world of the automobile, the airplane, and Marinetti’s own “aeropoetics.” Dadaists such as the Frenchman Marcel Duchamp, author of the ready-made Fountain (1917), a urinal, began a guerilla campaign against established notions of sense and the boundaries of what could be called art. В Италия, говорител на футуризъм, НУ Маринети, водена художествено движение, което докосна за всичко, от живописта към поезията на готвене и насърчават бягство от миналото в бърз, енергичен, механични света на автомобила, самолета, и Маринети собствените “aeropoetics.” Dadaists като французина Марсел Дюшан, автор на готови чешмата “(1917), един писоар, започна партизанска кампания срещу установени понятията смисъл и границите на това, което може да се нарече изкуство. In music, meanwhile, composers such as the Frenchman Claude Debussy and Russian-born Igor Stravinsky were beginning experiments with rhythm and harmony that would soon culminate in the outright atonality of composers such as the Austrians Arnold Schoenberg and Alban Berg. В музиката, междувременно, композитори като французина Клод Дебюси и руско-роден Игор Стравински започват експерименти с ритъм и хармония, че скоро ще завърши с направо на atonality на композитори като австрийците Арнолд Шьонберг и Албан Берг.

Поне отчасти в отговор на това ускорение на живот и мислене, вълна от агресивни опитни движения, понякога наричат “модерните”, защото съсредоточаването им върху радикални иновации, из цяла Европа. In Paris, the Spanish expatriate painter Pablo Picasso and the Frenchman Georges Braque developed cubism, a style of painting that abandoned realism and traditional perspective to fragment space and explode form. В Париж, изгнаник испански художник Пабло Пикасо и французинът Жорж Брак кубизъм разработени, стил на рисуване, че изоставени реализъм и традиционна гледна точка на фрагмент пространство и се взривят форма. In Italy, the spokesperson for futurism, FT Marinetti, led an artistic movement that touched on everything from painting to poetry to cooking and encouraged an escape from the past into the rapid, energetic, mechanical world of the automobile, the airplane, and Marinetti’s own “aeropoetics.” Dadaists such as the Frenchman Marcel Duchamp, author of the ready-made Fountain (1917), a urinal, began a guerilla campaign against established notions of sense and the boundaries of what could be called art. В Италия, говорител на футуризъм, НУ Маринети, водена художествено движение, което докосна за всичко, от живописта към поезията на готвене и насърчават бягство от миналото в бърз, енергичен, механични света на автомобила, самолета, и Маринети собствените “aeropoetics.” Dadaists като французина Марсел Дюшан, автор на готови чешмата “(1917), един писоар, започна партизанска кампания срещу установени понятията смисъл и границите на това, което може да се нарече изкуство. In music, meanwhile, composers such as the Frenchman Claude Debussy and Russian-born Igor Stravinsky were beginning experiments with rhythm and harmony that would soon culminate in the outright atonality of composers such as the Austrians Arnold Schoenberg and Alban Berg. В музиката, междувременно, композитори като французина Клод Дебюси и руско-роден Игор Стравински започват експерименти с ритъм и хармония, че скоро ще завърши с направо на atonality на композитори като австрийците Арнолд Шьонберг и Албан Берг.
In England, this outbreak of modernist experiment influenced a loosely interrelated network of groups and individuals, many of them based in London. В Англия, в този огнище на модерните експеримент са повлияли на свободно взаимосвързани мрежа от групи и индивиди, много от тях със седалище в Лондон. In anglophone literature, “modernism” more nearly describes an era than a unitary movement. В англоезичната литература, “модернизъм” по-близо описва една епоха от единна движение. But what connects the modernist writers—aside from a rich web of personal and professional connections—is a shared desire to break with established forms and subjects in art and literature. Но това, което свързва модерните писатели-настрана от богата мрежа от лични и професионални връзки-е споделено желание за скъсване с установените форми и сюжети в изкуството и литературата. Influenced by European art movements, many modernist writers rejected realistic representation and traditional formal expectations. Повлияна от европейските движения изкуството, много от модерните писатели отхвърлени реалистични официално представителство и традиционни очаквания. In the novel, they explored the Freudian depths of their characters’ psyches through stream of consciousness and interior monologue. В романа, те са проучили Фройд дълбините на психиката героите си “чрез поток на съзнанието и интериор монолог. In poetry, they mixed slang with elevated language, experimented with free verse, and often studded their works with difficult allusions and disconnected images. В поезията, те смесен жаргон с повишени език, експериментира със свободен стих, и често изпъстрени с техните произведения трудно алюзии и без връзка с изображения. Ironically, the success of modernism’s initially radical techniques eventually transformed them into the established norms that would be resisted by later generations. По ирония на съдбата, за успеха на модернизма Първоначално радикални методи евентуално да ги трансформира в установените норми, които ще се оказва съпротива от следващите поколения.
Among the earliest groups to shape English-language modernism were the imagists, a circle of poets led initially by the Englishman TE Hulme and the American Ezra Pound, in the early 1910s. Сред най-ранните групи да оформят модернизъм английски език са imagists, кръг от поети доведе първоначално от англичанин ТЕ Хълм и Американската Езра Паунд, в началото на 1910. Imagist poetic doctrine included the use of plain speech, the preference for free verse over closed forms, and above all the creation of the vivid, hard-edged image. Imagist поетичен доктрина включва използването на обикновена реч, предпочитанието за свободен стих над затворени форми, и преди всичко на създаването на ярки, твърди остриета изображение. The first two of these tenets in particular helped to shape later modernism and have had a far-reaching impact on poetic practice in English. Първите две от тези положения и по-специално помогнало да се оформи по-късно модернизъм и са имали сериозно влияние върху поетични практики на английски език. Shaped by Asian forms such as the haiku, the imagist poem tended to be brief and ephemeral, presenting a single striking image or metaphor (see “An Imagist Cluster” in NAEL ). Оформени от азиатски форми като хайку, на imagist поема тенденция те да бъдат кратки и мимолетно, представляващи едно поразително изображение или метафора (вж. “Един Imagist клъстер” в Nael). Pound soon dissociated himself from the movement, and the imagists—including the poets HD, Richard Aldington, and John Gould Fletcher—continued to publish their annual anthology under the leadership of the American poet Amy Lowell. Паунд скоро се разглежда отделно от движението, и imagists както и поетите-HD, Ричард Aldington, Флетчър и Джон Гулд-продължава да публикуват годишните си антология под ръководството на американския поет Ейми Лоуел.
Pound, meanwhile, went on to become a literary proponent of vorticism, an English movement in the visual arts led by the painter and writer Wyndham Lewis. Паунд, междувременно продължава да се превърне в литературно поддръжник на vorticism, английски движение в изобразителното изкуство, водена от художник и писател Уиндъм Люис. The vorticists championed energy and life over what they saw as the turpitude of European society and sought to tap into or create the concentration of energies they dubbed a “vortex.” After having published only one issue of their now notorious journal Blast , the vorticists suddenly found their often violent rhetoric and their ambivalence about English national identity at odds with the real violence of World War I and the wartime climate of patriotism. В vorticists подкрепена и енергия и живот над това, което видях като низост на европейското общество и се стреми да се включи в създаването или концентрацията на енергия те наречен един “водовъртеж.” След като публикува само един брой на списанието вече известните им взрив, vorticists внезапно намерили често насилие реторика и двойнственост си за английски националната идентичност в противоречие с реалните насилие на Втората световна война и войната климат на патриотизъм. The second issue of Blast —published behind schedule and dubbed a “war number”—declared the vorticists’ loyalty to England in the fight against German fascism on aesthetic grounds. Второто издание на доменните публикувана със закъснение и наречен “война номер”-обявена лоялност vorticists “в Англия в борбата срещу фашизма по немски естетически съображения. It also announced the death in the trenches of one of the movement’s leading lights, the French-born sculptor Henri Gaudier-Brzeska. Той също така обяви смъртта в окопите на една от водещите светлините на движението, френски скулптор роден Анри Gaudier-Brzeska. This loss and the general dispersal of the vorticists mark a major turning point for English modernism. Тази загуба и общо разсейване на vorticists бележат повратна точка за английски модернизъм.
As modernism developed, the flashy, aggressive polemics of Lewis and Pound were replaced by the more reasoned, essayistic criticism of Pound’s friend and collaborator TS Eliot. Тъй като модернизъм разработена, наперен, агресивно полемика на Луис и Паунд бяха заменени от по-мотивирани, essayistic критиките на приятел и сътрудник Pound, Т. С. Елиът. Eliot’s Waste Land and James Joyce’s Ulysses were technically innovative and initially controversial ( Ulysses was banned in the United States and Great Britain), but their eventual acceptance as literary landmarks helped to bring modernism into the canon of English literature. Елиът на отпадъците Земи и Одисей Джеймс Джойс са технически иновативни и първоначално спорен (Одисей “е забранен в САЩ и Великобритания), но евентуалното им приемане като литературни забележителности допринесоха за модернизъм в каноните на английската литература. In the decades to come, the massive influence of Eliot as a critic would transform the image of modernism into what Eliot himself called classicism, a position deeply rooted in a sense of the literary past and emphasizing the impersonality of the work of art. В следващите десетилетия, масивните влиянието на Елиът като критик ще трансформира образа на модернизма в това, което Елиът нарича себе си класицизъм, позиция, дълбоко вкоренени в известен смисъл на литературното миналото и да наблегнат на безличност на произведение на изкуството.
In the post-World War II period, modernism became the institutionally approved norm against which later poetic movements, from the “Movement” of Philip Larkin to avant-garde Language Poetry, reacted. В периода след Втората световна война период, модернизъм стана одобрена норма на институционално, срещу която по-късно поетичен движения, от “Движение” на Филип Ларкин да авангард език поезия, реагира. Nonetheless, the influence of modernism, both on those artists who have repudiated it and on those who have followed its direction, was pervasive. Независимо от това, влиянието на модернизма, както на тези художници, които са го отхвърля и на тези, които са следвали нейната посока, е проникващ. Joyce, Eliot, Virginia Woolf, and other modernists provided compositional strategies still central to literature. Джойс, Елиът, Вирджиния Улф, и други модернисти, предвидени за състава стратегии все още централно място в литературата. Writers as diverse as WH Auden, Samuel Beckett, Derek Walcott, and Salman Rushdie have all, in one way or another, continued to extend the discoveries of the modernist experiment—adapting modernist techniques to new political climates marked by the Cold War and its aftermath, as well as to the very different histories of formerly colonized nations. Писатели толкова различни като У. Х. Одън, Самюъл Бекет, Дерек Уолкът и Салман Рушди са всички по един или друг начин, продължава да се разшири към откритията на модерните експеримент-модерните техники за привеждане в съответствие с новия политически климат белязана от Студената война и нейните последици , както и на много различни истории на бившата колонизирани народи. Like the early twentieth-century avant-garde in European art and music, meanwhile, literary modernism has continued to shape a sense of art as a form of cultural revolution that must break with established history, constantly pushing out the boundaries of artistic practice. Както и началото на ХХ-ти век авангард в европейското изкуство и музика, междувременно, литературен модернизъм продължава да формира чувство на изкуството като форма на културна революция, която трябва да скъса с установена история, постоянно бутам вън границите на артистичните практики.

FT Marinetti, “Futurist Manifesto” FT Маринети, “Манифест футурист”

Blast Manifesto Blast Манифест

превод: Администратор